Продукти

бр. Купи

Дивата череша или също Гурупла (Prunus avium) е вид от семейство Розоцветни, подрод Череша. Родината ѝ е Близкият изток. Расте разпръснато из горите като в сравнение с култивираните видове дава значително по- малко плодове. Расте бързо на височина като може да достигне до 20- 25 m. Живее до около 100 г. и изисква много светлина. Топлолюбива. Голямото търсене на дървесината ѝ за производството на мебели е причина понастоящем дивата череша да бъде обект на засилена генетична селекция. Отглеждат се обширни плантации на базата на семена от само няколко сертифицирани подвида, всички те са с подобрени качества на дървесината в съответствие с изискванията на производителите на мебели. Това обаче може да доведе до значително обедняване на генетичния фонд на вида, тъй като еднотипното засаждане трудно ще позволи на вида да се адаптира добре към бъдещи климатични промени и болести. Обедняването на популацията на дивата череша допълнително се засилва от непрекъснатото създаване на нейни клонирани разновидности.  Учените не обясняват как тези изкуствено създадени видове ще реагират на климатичните промени и как обедняването на биоразнообразието на дивата череша ще се отрази и на други горски популации, тъй като плодовете на дивата череша са основна храна за голям брой насекоми и птици.

Дивата череша достига на височина от 15 до 32 метра, с диаметър на ствола до 1,5 метра. Младите дървета показват силна апикална доминантност с прав ствол и симетрична конусовидна корона, превръщайки се в закръглена до неправилна при старите дървета.
Кората е гладка, лилаво-кафява с видни хоризонтални сиво-кафяви ленти при младите дръвчета. Кората на старите дървета е оцветена в сиво-кафяво, като лентите по тях стават дебели, тъмни, чернокафяви и напукани. По нея се откриват и така наречените лещанки- кестеняви точици. 
Клоните са с мека текстура, сиво-кафяви на цвят, като при по-младите отново се наблюдава лилав отенък в оцветяването. Пъпките са с големина около 1,5 см, червеникаво- кафяви на цвят. Клончетата завършват с няколко на брой крайни пъпки.
Листата са разположени редуващо се на клонките, прости, с яйцевидно-заострена форма, 7- 14 см дълги и 4- 7 см широки. Не притежават власинки по горната си повърхност, която е матова или лъскаво зелена, а по долната се установява мъх с променлива гъстота. Листният ръб е назъбен, а върхът заострен. Листната петура притежава от 7 до 12 двойки листни вени, които към апикалната си част дават няколко по-малки разклонения.
Листните дръжки са оцветени в зелено или червеникаво, дълги 2- 3,5 см, носещи от 2 до 5 малки червени жлези. През есента, листата се оцветяват в оранжево, розово или червено, преди да паднат.
Цветовете се развиват в началото на пролетта по времето, когато прорастват и нови листа. Те са ароматни и бели на цвят. Събрани в съцветия от 2 до 6 на брой, като всяко цветче виси на дръжка с дължина от 2 до 5 см и е с големина от 2,5 до 3,5 см в диаметър. Състоят се от пет венчелистчета, жълтеникави тичинки и яйчник. Те са хермафродитни и се опрашват от пчелите. Цъфти от април до май месец.
8- 12 мм, широчина от 7- 10 мм и дебелина 6- 8 мм, оребрена, с плосък ръб. Семето разположено в нея е дълго 6- 8 мм. То узрява през месеците юли- август.
Плодът е костилков, голям около 1- 2 см в диаметър. В различните етапи на зреене се оцветява от жълто- розово- зелено до ярко червено и тъмно лилаво. Плодовете зреят през лятото, като вече годни за консумация имат променливо сладък, киселеещ и донякъде стипчив и горчив вкус. Костилката е с дължина от 8- 12 мм, широчина от 7- 10 мм и дебелина 6- 8 мм, оребрена, с плосък ръб семето разположено в нея е дълго 6- 8 мм. То узрява през месеците юли-  август. .

Ареалът на разпространение на вида обхваща Европа, Мала Азия, Магреб и Западна Азия, от Британските острови на юг до Мароко и Тунис, на север до региона Трондхеймфджорд в Норвегия и на изток до Кавказ и Северен Иран, с незначимо присъствие в западните Хималаи. Среща се на надморска височина от 0 до 1500 метра.
Използват се листата, плодът с костилката, смолата и дървесината на дивата череша. С декоративна флорална цел се взема впредвид цялото дърво.
Растението съдържа пруназин (цианогенен гликозид с най-голяма концентрация в листата и семената). Плодовете съдържат 78% вода и 8,5 - 14% захари. Други вещества влизащи в състава на дивата череша са амигдалин, танин.
Приложение на дива череша:
Дивата череша притежава следните свойства: астрингентно; откашлящо; диуретично; тонично.
Дръжките на плодовете имат стягащо, диуретично и тонизиращо свойство. А отвара от тях се използва за лечение на цистит, оток, бронхиални патологии, разстройство и анемия. Ароматната смола на дървото, получена от малки разрези по кората на ствола му, е използвана като инхалатор за лечение на устойчива кашлица.
Амигдалинът и пруназинът установени в гуруплата, се разграждат във вода и се образува циановодородна киселина (цианид или циановодородна киселина). В малки количества това изключително отровно съединение стимулира дишането, подобрява храносмилането и създава усещане за благополучие. Но при поети големи количества от него, то може да доведе до дихателна недостатъчност и дори смърт.
Плодовете са храна за много видове птици и бозайници, които смилат месестата част на плода и разпръсват семената им чрез изпражненията си. Някои гризачи, както и няколко птици (най- вече черешарката), успяват да консумират и ядката на костилката. Листата също служат за храна на някои животни. Както вече споменахме всички части на растението с изключение на зрелите плодове, са слабо токсични, поради съдържащите се в тях цианогенни гликозиди.
Плодовете, поради променливият си и накиселяващ вкус, са неособено подходящи за консумация от човека в сурово състояние. При термична обработка костилките трябва да се отстранят, поради съдържанието на пруназин в тях. Дивата череша може да се влага в пайове, сладка, да бъде консервирана.
Смолата, която се отделя от ствола на гуруплата, има свойството да запечатва дървесната рана и да я предпазва от насекомни и гъбични вредители. Тя е ароматна и може да се дъвчи като заместител на дъвки. От дървото също може да бъде получена зелена боя, а тъмно сиво до зелено багрило може да бъде извлечено само от плода й.
Декоративността на дивата череша се заключва в изключително красивият й вид по време на цъфтеж. Поради размера на дървото, тя често декорира паркове, улици и градини.
Дървесината й е твърда, червеникаво- кафява на цвят, намираща приложение в стругарството, направата на шкафове и музикални инструменти. Използва се и за опушване на храни, особено месо в Северна Америка, тъй като придава различен и приятен вкус на продукта.
Начин на употреба на дива череша:
При камъни и песъчинки в жлъчката и пикочния мехур: 30 грама костилки от дива череша, 100 грама зрял плод от шипка, 50 грама листа от леска, 300 грама захар, 100 грама корени от троскот, 100 грама семе от пъпеш, 100 грама ленено семе. Билките се счукват и се размесват добре. Варят се в 2 литра вода, докато тя стигне количество от 1,5 литра. Получената течност се прецежда и към нея се прибавя 1 литър силна, чиста, гроздова ракия. Приема се в доза 25-30 грама всяка сутрин преди хранене, като лечението продължава 50 дни.