Продукти

бр. Купи

Кора от Калина

Червена Калина е разклонен храст или дърво. Храстът е висок 1,5- 4 м. Кората на старите стъбла и клони е напукана, а на младите е гладка, сивокафява с червеникав оттенък. Листата са срещуположни, длановидно нарязани, три - до петделни, отдолу влакнести. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия на върха на клоните. Плодовете са овални, лъскави, червени, сочни, със силно горчив вкус. Цъфти през май- юни.
Състав: Използваната част от Калина е кората. (Cortex Viburni opili) на стъблата и клоните, събрани през ранна пролет. При брането се правят пръстеновидни нарези върху кората на разстояние 25- 30 см, след което се съединяват с два надлъжни нареза и кората се отделя лесно. При брането да не се смесва с черната калина- Viburnum lantana L., чиито листа са цели, елипсовидни, набръчкани, а плодовете първоначално са червеникави, а впоследствие- черни.
Приложение: Запарка от 1 чаена лъжичка надробена кора на 250 см3 вряща вода се изпива за 1 ден.
Лечебни съставки: Кората от Калина съдържа дъбилни вещества, гликозида вибурнин (вибурнозид), смолисти ве¬щества, фитостероли. Качествената кора трябва да съдържа не по- малко от 4% дъбилни вещества.
Къде се среща? Калина расте из храсталаците и горите, край потоците в предпланинския и планинския пояс на страната.

Красотата на дървото Офика, известно още и като Калина или самодивско дърво (Sorbus aucuparia), може да се наблюдава през всички сезони. През пролетта то има тънки, тесни и светлозелени листа. През лятото е обсипано с бели цветове, а през есента листата му се обагрят в топло кафяво и яркочервено, а плодовете му – в червения цвят на средиземноморските корали. Така то е доказателство за безграничната сила на Твореца.
Птиците много обичат да похапват от плодовете на това диворастящо дърво. Разпространено е мнението, че то може и да е отровно. Това понякога е толкова вкоренено в съзнанието на хората от определени региони, че е немислимо да бъде изкоренено. Трябва да признаем, че наистина – когато се консумират в голямо количество пресни плодове, може да оставят стипчив и кисел вкус, да предизвикат диария и отпадналост, но в никакъв случай не са отровни.

Къде се среща в природата?
Дивата офика се среща предимно по скалисти места, край гори на надморско ниво до 2400 м. Човекът обаче я е пренесъл по-близо до себе си, като я сади по булеварди и паркове. Между офиката и птици като кос и хвойнов дрозд, които се хранят с плодовете на това дърво, съществува симбиоза. Когато плодовете му узреят през септември, птиците веднага ги нападат. Твърдите семенца от плодовете преминават през стомашно-чревния тракт на тези птици, без да бъдат усвоени, и след това се отделят от тях чрез екскрементите. По този начин семенцата се разпространяват навсякъде. Така птиците несъзнателно участват в размножаването на това дърво и в осигуряването на природния баланс.
Отглеждане в градината
Офиката не е капризно растение. Може да вирее във всякаква почва, дори и в песъчлива или глинеста със северно изложение. Издържа на прекомерна сянка, суша или влага. Фиданки от офика лесно се намират в съответните места за продажба на растения. Може да се засее на всякакво място с отстояние от 2,5-3 метра. Не се нуждае от специални грижи, за да расте.

Ботанически особености
В старите книги по ботаника офиката се причислява към семейството на листопадните дървета. Според тях тя достига до 16 м височина. Според съвременната класификация офиката принадлежи на семейство розоцветни (Rosaceae). Към същото семейство принадлежат и други видове, които много приличат на офиката. За разлика от тях обаче листата на офиката са мъхести, а стъблото на дървото е гладко.

Лечебните свойства на плода на дивата офика
Плодовете на дивата офика подпомагат съсирването на кръвта, подсилват имунитета. Още Хипократ ги е използвал. Според последните проучвания плодовете на офиката съдържат вещества като танин, сорбитан (нискоградусов алкохол), ябълкова киселина, лимонена киселина, кехлибарена киселина, тартарикум, сорбинова киселина, витамин С, амигдалин, етерични масла и пигмента антоцианин. Офиката прочиства червата, действа антисептично, разхлабващо, спира кръвотечението, стимулира лимфите.

Чай от дива офика
Чаят от изсушени и стрити плодове на дива офика може да се използва за гаргара при пресипване, при стомашни проблеми и подути лимфи. Вътрешното приложение на тинктура от пресни плодове на офика действа благоприятно при увеличени лимфни възли, лимфодемия и други лимфатични заболявания.